-
-
-
Искам да защитя правото да си тъжен.
Който казва, че трябва винаги да си весел –
лъже.
Не за сватба на тая земя сме калесани.
Може
като стара селянка да оплакваш своите мъртви.
Да пъшкаш, когато с длани премазани
зидовете във себе си къртиш.
Да те тресе от люта любов или люта омраза.
Да извикаш горестно като елен,
когато най-близкият те предава.
Да скърцаш със зъби, от зло повален.
Понякога да си сам.
Да си болен.
Забравен.Но да поемеш върху си света такъв,
какъвто е –
и слънчев, и нощен.
Когато се биеш за него –
да плюеш солена кръв,
да плачеш от болка, но да се биеш още!
Тъгувай! Тъгата те прави човек,
тя дава цена
на победата,
на ласката.
Денят ти е пълен – затова не е лек.
А вечно се смеят само маските…Станка Пенчева
your comment
-
-
Когато си от всичко уморен,
когато ти е тежко на душата,
когато си на мъката си в плен
и не те държат дори краката.
Когато си затънал в нищета
и искаш да крещиш, и да не спираш,
когато ти е все едно… Така…
Когато мислиш всъщност, че умираш.
Тогава си спомни за своя път,
за своите мечти, за свободата,
за старите успехи, за смехът…
За цялата прекрасност на душата.
Тогава усмихни се – хей така…
Дори да е насила, но не спирай.
Потърси отвътре даже радостта,
отново заживей, но не умирай!
Отново намери една мечта…
Помоли се! В себе си повярвай!
И знай, че в теб живее любовта-
тя винаги в сърцето се спотайва.
И просто събуди я – на шега…
Погледни се смело някъде отвътре!
Там ще видиш цял един света…
Там празнувай всяко ново утро!
your comment
-
-
-
-
Follow articles RSS
Create a blog