•  

    Butterflies

     

     


    your comment
  •  

    Защо ли чувствителните, деликатните, добре възпитаните винаги си патят! Те са самотници.
    Или бисери.
    Но в много кална вода...


    your comment
  •  

    Когато за миг ти хрумне нелепата мисъл, че си никой, само си помисли:
    Някой в този миг слуша песен, която неволно му е напомнила за теб.
    Някой прави нещо по твоя рецепта.
    Някой чете книга, която отдавна, много отдавна е спомената в някакъв разговор.
    Някой просто се радва, че те е срещнал.
    Някой си накарал да се усмихне в тъжен за него момент.
    Някой помни онези добри думи, казани в точното време и на точното място.
    И винаги, винаги има някой, който се нуждае от теб.
    Точно от теб.
    И само това има значение.
    Само това.


    your comment
  •  

    Вижте колко светещи прозорчета!
    И зад всяко прозорче дом и стотици съдби.
    Зад някои има обич, щастие, уют и весел детски смях.
    Зад други - самота, болка, тишина…

     


    your comment
  •  

    И помнете, за любов се допитайте до вълците!
    Само тези животни знаят какво е да обичаш.
    Всяка една легенда за тях е истина.
    Само те обичат веднъж в живота, само те остават верни до смъртта си и само те стават единаци, когато любимата им принадлежи на друг.
    Ако чуеш при пълнолуние да вие вълк, да знаеш че със сигурност е единак.
    Заслушай се и ще разбереш колко болка се крие в този вик към луната...

     


    your comment
  •  

     

     

     

     

     

    Spring flowers

     

     


    your comment
  •  

    Commemoration

     


    2 comments
  •  

     

     

     

     

     

     

    Life

     

     

     


    your comment
  •  

    С годините човек иска все по-малко.

    Сякаш и светът се смалява.

    В някоя дълга, дълга вечер открива,

    че не иска друго,

    иска просто да живее - не с най-необходимото, а с най-необходимите...

     

     

     

     

     


    your comment
  • Sad

     

    А беше време… кьорав и сакат
    на моята трапеза пи и яде,
    бездомен спа на моят твърд креват…
    Събуди се.
    И първи ме предаде!
    Какво да му се сърдя?
    И с уста от люта злоба що да го проклинам?
    От времето на Юда и Христа
    предателството е било поминък…
    Дамян Дамянов
     

     

     


    your comment


    Follow this section's article RSS flux
    Follow this section's comments RSS flux