• Sad

    Когато си на дъното на пъкъла,
    когато си най-тъжен, най-злочест,
    от парещите въглени на мъката
    си направи сам стълба и излез.

    Когато от безпътица премазан си
    и си зазидан в четири стени,
    от всички свои пътища прерязани
    нов път си направи и пак тръгни.

    Светът когато мръкне пред очите ти
    и притъмнява в тези две очи,
    сам слънце си създай и от лъчите му
    с последния до него се качи.

    Трънлив и сляп е на живота ребусът,
    на кръст разпъва нашите души.
    Загубил всичко, не загубвай себе си –
    единствено така ще го решиш!
    ― Дамян Дамянов


  • Comments

    No comments yet

    Suivre le flux RSS des commentaires

    You have to be logged on to comment