• Sad

    Written by dreamland in Summer Time on 23 July 2017 à 14:14

     

     

    Sad

     

    Искам да защитя правото да си тъжен.
    Който казва, че трябва винаги да си весел –
    лъже.
    Не за сватба на тая земя сме калесани.
    Може
    като стара селянка да оплакваш своите мъртви.
    Да пъшкаш, когато с длани премазани
    зидовете във себе си къртиш.
    Да те тресе от люта любов или люта омраза.
    Да извикаш горестно като елен,
    когато най-близкият те предава.
    Да скърцаш със зъби, от зло повален.
    Понякога да си сам.
    Да си болен.
    Забравен.

    Но да поемеш върху си света такъв,
    какъвто е –
    и слънчев, и нощен.
    Когато се биеш за него –
    да плюеш солена кръв,
    да плачеш от болка, но да се биеш още!
    Тъгувай! Тъгата те прави човек,
    тя дава цена
    на победата,
    на ласката.
    Денят ти е пълен – затова не е лек.
    А вечно се смеят само маските…

    Станка Пенчева

    « The embrace of the seaSummer Morning »

  • Comments

    No comments yet

    Suivre le flux RSS des commentaires


    Add comment

    Name / User name:

    E-mail (optional):

    Website (optional):

    Comment: