Човек свиква с всичко.
Да живее с половин душа.
Да създаде свой собствен свят, който да побере мечтите му, мъката му, спомените му, фантазията му.
Свиква да преодолява непреодолимото.
Да издържа неиздържимото.
Свиква да се радва на чуждото щастие.
Да ходи на пръсти, за да не събуди тъгата.
Да се чупи безшумно и да се събира отново.
Да се изправя като тревата, когато стъпят върху нея…
Защото живият човек свиква с всичко…
/https%3A%2F%2Fekladata.com%2FwzTC3DLN9_N2XhpFN0lv59StxDY%40700x484.jpg)
/https%3A%2F%2Fekladata.com%2Flvb0UtaYdn-bo1c9eBpGE5P8nNA%40700x487.jpg)
/https%3A%2F%2Fekladata.com%2FH3czUaAnx7g3LGHgm1VlLilrf88%40700x486.jpg)
/https%3A%2F%2Fekladata.com%2Fkp_ho1bxMOfocNhPxxAuPvlub0M%40700x484.jpg)